Евала, машала, аферим – след 6 години врънкане, записване и отказване, най-накрая стигнах до хижа Плевен. Любимият ни Медицински университет на суетата, град Плевен, традиционно всяка година организира ски лагер на хижа Плевен, близо до връх Ботев. След като през годините, винаги се намираше някоя пречка, заради която не отивах, през 2014 настъпи времето да осъзная, колко съм пропускал. Емоциите от първия ми ски лагер, ме карат искрено да се надявам, той да не ми е последният, макар и да завършвам тази година.
Тук е мястото да вметна, че за пръв път лагерът беше “неофициален”. Причините за това ще ги спестя, а защо ще ги спестя – също няма да кажа. Ще кажа само едно голямо “Благодаря!” на Доротея и Поли, че се заеха с организацията. Периодът беше от 3ти до 9ти февруари, мястото – хижа Плевен 🙂
С Добата се бяхме записали отдавна за лагера, но тъй като всичко беше неофициално, както казах, не бяхме много нясно с организацията – кой, кога, къде… нищо… след като в крайна сметка разбрахме (на 2ри), че ще се тръгва в понеделник в 9 сутринта, отидохме до Кауфланд за да се подготвим подобаващо. Няколко бутилки водка “Житния”, бутилка уиски – специално предназначена за пиене САМО на пистата и куп други покупки, които остават маловажни пред гореспоменатите флуиди.
С хвърляне на “ези-тура” отредихме, че ще се наложи аз да съм шофьор – и този път не ми се размина.
На трети сутринта станах около 7:30 и след душ, кафе и малко борба със сака, успях да приведа багажа си в следния вид:
Бутилките водка, набутани в ски обувките, определено не останаха незабелязани 😀 Около 9 взех Добата и се натоварихме в колата – не помня някога, да съм тръгвал на път и мястото да ми е стигало…
Отидохме на сборния пункт (естествено с половин час закъснение) и бусчето вече беше тръгнало… ама ние така или иначе трябваше да се върнем до на Добата квартирата, защото си беше забравил портфейла 😀 Още в Плевен спряхме на една заложна къща, за която имахме информация, че продават ски оборудване (аз бях тръгнал на ски без щеки)… там обаче почти ни се изсмяха и реших, че щеките щи ги импровизирам в движение.
Пътят от Плевен до паркинга на хижата е около 110 км. Минава се през Ловеч – Троян – Априлци – Видима. Ако сте с кола и спирате да питате, питайте за “ВЕЦ-а на Видима” – всички го знаят и ще ви упътят. За по сигурно в Априлци качихме местен стопаджия, който ни помогна и ни разказа, как на строеж около Aприлци е намерил 10 литра 30 годишна ракия…
Караме към мястото 🙂
По пътя имаше доста сериозна мъгла и времето, като цяло не беше много подходящо за пътуване, но за щастие нямахе проблеми. След ВЕЦ-а пътят става широк, колкото за една кола и имаше доста сняг. Там застигнахме, бусът, който всъщност закъса точно пред нас, при опит за разминаване с едно поло. Върху асфалта имаше доста дебела ледена основа ииии се започна едно здраво буксуване. Бутахме го доста време, докато го изкараме (естесвтно никой нямаше вериги), след това трбяваше и аз да мина през мястото с лед и съответно и аз забуксувах. Добре, че беше доц. Атанасов, който извади един брезент – подложихме го пред гумите и колата тръгна. После на самия паркинг пак забуксувах – човекът на паркинга каза, че съм първия закъсал там, никога повече да не си купувам такива гуми 😀 Таксата за паркинга за една седмица е 20 лева. От там натоварихме багажа на чудото на техниката, наречено “кофа”, а ние тръгнахме пеша към хижата. Преходът средно отнема около час – час и малко. Важно е да тръгнете по “зимната” пътека, Добата може да разкаже опита си от предната година, когато се е качвал по “лятната” 😀 Някъде по средата на прехода има маси с пейки, където Добата изглеждаше по следния начин:
Мъглата беше изключително гъста: 
След като пристигнахме благополучно до хижата, пред нас се откри невероятна гледка към връх Ботев:
Хижата се оказа доста уютна, особено в сравнение с някой други планински хижи, на които съм бил… Изчакахме в трапезарията, да се съберем всички и се разпределихме по стаите. Аз и Добата станхме съквартиранти с Цецо и Пламен в стая номер 26. По грешка обаче, първо влязохме в 28, която изглеждаше така:
Всъщност обаче нашата стая беше тази:
В стая по-малка от стандартна за двойка, бяха набутали 5 легла – две двуетажни и едно единично. Определено ни очакваше интересна седмица, особено след като знаехме, че в сряда от четирима трябва да станем петима в стаята и да изпълним целия й капацитет… (слава Богу, това ни се размина 😀 ) Аз спах на горното легло, а Добата беше на долното под мен – каза, че докато се качвам върху него падат трици 😀 (горните легла нямат стълби). За нощувките се плаща 14 лева на легло на вечер. Баните и тоалетните са общи за етаж – на нашия етаж (четвръртия) такива нямаше… В хижата има и ски-гардероб (от който си взех щеки и не ми взеха пари, юхууу респект!).
Въпреки, че беше вече около 3 часа следобед, нямаше как да не излезем да направим първи спускания – все пак и двамата с Добата още не бяхме открили сезона!
Гледките определено си струват:
До хижата има две писти – малка с “бейби” влек, подходяща за начинаещи и голяма с панчиков влек, която има два ръкава (аз бих ги определил, като червен и син, по трудност). Дължината на ръкавите е около 700 метра на червения и 900 метра на синия. Таксата за влека е 14 лева на ден, срещу която разбира се получавате лифт карта със снимка и безконтактен чип:
Начесохме си крастата с по някое спускане и се прибрахме да водим битка за топлата вода – принципът е “който се вреди”. След това слязохме в механата на вечеря – яденето е на свободна консумация – в кухнята всеки ден готвят различни ястия, а цените не са по-различни, от всяко посредствено заведение в града (чаят е 50 стотинки, кафето 1,30 лв. – пресметнете, колко пари съм оставил само за кафе 😀 ). Като цяло храната беше добра. След вечеря идваше ред, да покажем, че освен на пистите, сме изключително класни играчи и на маса. Всяка вечер си тръгвахме последни от механата 😀
Във вторник, излязохме да караме още от сутринта. Влековете започват работа в 9:30, и това което ме изненада, е че имат “почивка” от 12:30 до 14:30, но пък вечер работят до около 18:00, за разлика от другите курорти, където стандартно са до 16:30. По пистата имаше доста камъни и въпреки, че уж внимавах, от лагера ми останаха тези спомени по ските:
Здраве да е – ще ги сервизираме.
Времето беше слънчево и много приятно за каране, но от ден на ден си личеше, как снега “отшумява”… Все пак, като изключим камъните и клоните по пистите си беше супер, а в почивките се подкрепяхме с по глътка от уискито
Втори сезон карам с туин тип ски за фрийстайл “Rossignol Scratch” и честно, казано ми се щеше да има повече терени за фрийстайл и офроуд, но имаше само няколко малки скока, а за офроуд в гората с толкова малко сняг си беше направо немислимо.
Част от групата:
Изкаравхме си супер – карахме по цял ден и употребявахме покупките вечер. На обяд, използвахме почивката на влека, за да изядем по някоя супа (задължително пробвайте гъбената чорба!). Малко късно открихме външните маси, но бяха доста добри – литри бира се изпиха там
В един от дните, които преценихме, че не става за каране, част от групата направихме трип до “Трите водни дупки” (дори не съм сигурен, дали се казваше така). Там общо взето един час внимаваш да не паднеш, стигаш до нещо като пещера, снимаш се и после пак един час внимаваш да не паднеш. Най-интересните снимки от там:
Няколко снимки, от вечерите в мехната:
Пепи ни свири на китара. След поредната ракия, нямаше невъзможни песни за него от “Рипни калинке” до “Wonderwall” на Oasis:
В интерес на истината, момче на име Янчо, свиреше супер и доста ни забавляваше, като хване китарата. Янчо, ако този пост стигне до теб, поздрави, дано се видим пак някъде 🙂
Добата презентира очилата на Лати с Настя и Еми 😀
Групата, събрана на маса:
Водката ни свърши още в четвъртък, добре че имаше хора добре запасени с вино и ракия да спасим положението. Като по чудо минахме без махмурлук, само една от сутрините беше тежка за Добата – отдаде го на факта, че беше пил безалкохолни, които не са продукти на Кока-Кола…
Няколко снимки около хижата:
Кучетата (или по-скоро мечките):
Кофата за багаж, за която стана дума вече:
Колкото и да не ни се искаше в неделя събрахме багажа и се спуснахме надолу по пътеката към паркинга (слизането е в пъти по-приятно от качването, като изключим депресията, че си тръгваш 😀 ). Притеснявах се, дали колата ще запали след 6 дни стоене на паркинга, но акумулаторът не ме предаде. Казахме си по едно “чао” с групата и поехме към Плевен. Толкова не ни се прибираше, че спряхме в култовата кръчма “Кайзера” в Орешака, да хапнем по нещо – мястото е страхотно, никога не подминавайте Орешака, без да се отбиете там!
После минахме за малко и през Троянския манастир и се прибрахме към Плевен:)
Това определено беше една страхотна седмица. Със сигурност съм изпуснал много, неходейки на лагера през годините и за пореден път осъзнах, че съм правен за планината 😀 Благодаря на всички, които помогнаха това да се случи и да прекараме толкова добре. Пожелавам на замесените, догодина по същото време да сме на същото място и дори в обогатен състав 🙂
Снимки: Еми, Добата, Аз
Бонус: един мой опит за 180 😀
freestyle ski 180 spin – unsuccessful from Momchil Fidanov on Vimeo.
Втори бонус: 😀 (включете звука от горния ляв ъгъл!)
momchilf 